„Какви са впечатленията ти от образованието в Софийскияуниверситет?
(…) Сриск да засегна хора, които уважавам и са много добри преподаватели, биследвало Факултетът много сериозно да се замисли за бъдещето си. Факултетът пожурналистика е обрасъл в теория. Не казвам, че журналистите не трябва да учаттеория и не трябва да се запознават с най-нови медийни теории. Но медиите, PR и въобще материята, която там се преподава, е многодинамично развиваща се. Ако ти не се интересуваш от най-новите неща, ако не сестараеш да ги представиш пред студентите си и не се стараеш да ги вкараш впроцеса на преподаване, да ги обсъждаш с тях, имаш всички шансове да ги загубишкато аудитория. Не знам колко от преподавателите успяват да следят динамикатана медийния пазар и да я използват за ползата на обучението.
Тазиспециалност вече попада в една конкурентна среда. (…) За да бъде продуктътдобър, хората са най-важни- те създават съдържанието и качеството. Факултетъточевидно не зарежда пазара с достатъчно обучени хора. Не веднъж ми се еслучвало да се сблъсквам с млади колеги в радиото и в „Капитал” и те не сазнаели основни правила за писане на дописки.
И все пак ти доволна ли си от обучението си?
Аз несъжалявам, че съм записала тази специалност. Но човек оцелява в тази професия исе развива добре на принципа на естествения отбор. Което не знам доколко еправилно. Ако имаш желание да се развиваш, да бъдеш добър и да четеш, тогаваимаш шанс. Но ако това желание ти липсва и разчиташ, че някой ще ти го запали,понякога е доста рисковано.
Един отнай-простичките и полезни съвети, които аз съм получавала, беше от ВеселаТабакова. Тя казваше: „Вместо да седите и да учите само теория за изпити, за дасе научите да пишете добри дописки, ходете в народна библиотека; четете „НюЙорк Таймс”, „Файненшъл Таймс”. Там има добре написани текстове, по истинскитеправила на качествената журналистика. Така по обратен начин вие ще научаватекак се пише един текст.”
Променили ли са се и студентите?
(…)Сякаш са по-комерсиално ориентирани. Сега, когато предложиш на един студент даработи за нисък хонорар, но пък да има шанса да научи нещо, което ще му еполезно в бъдеще и може да му даде самочувствието за по-голямо заплащане следвреме, не съм сигурна, че ще се съгласи. Имам горчив опит с това в Националноторадио. Не бива задължително да се чака финансовата изгода да дойде веднага.”
Интервюсъс Весислава Антонова, завършила Факултета по журналистика към СУ. Работила еза „Хоризонт” в Националното радио, а от 5 години е част от екипа на вестник„Капитал”.
